renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Apr 16, 2011, 10:00 PM

Любовта е невъзможна...

  Poetry » Love
1K 0 5

Не ме въвличай в твоята игра,

защото няма как да съм нищожна

сред толкоз подлост и лъжа

любовта ни става невъзможна...

 

Пред мойта нежност и добри очи

не искай да съм злобна, осторожна -

обичам те, отвсякъде личи...

но любовта остава невъзможна.

 

Животът среща лоши хора със добри,

аз исках с обич всеприложна

от тебе злото да се отдели,

да стане нашата любов възможна.

 

Но битката върви към своя край,

аз няма да съм никога безбожна

и твоите очи ще се отворят - знай...

а до тогава - любовта е невъзможна.

 

Със този стих погазих правила,

предадох любовта могъща,

защото не желая да я споделя

с човек, от нея дето се отвръща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0