16.04.2011 г., 22:00

Любовта е невъзможна...

1K 0 5

Не ме въвличай в твоята игра,

защото няма как да съм нищожна

сред толкоз подлост и лъжа

любовта ни става невъзможна...

 

Пред мойта нежност и добри очи

не искай да съм злобна, осторожна -

обичам те, отвсякъде личи...

но любовта остава невъзможна.

 

Животът среща лоши хора със добри,

аз исках с обич всеприложна

от тебе злото да се отдели,

да стане нашата любов възможна.

 

Но битката върви към своя край,

аз няма да съм никога безбожна

и твоите очи ще се отворят - знай...

а до тогава - любовта е невъзможна.

 

Със този стих погазих правила,

предадох любовта могъща,

защото не желая да я споделя

с човек, от нея дето се отвръща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...