27 нояб. 2013 г., 16:11

Любовта е отрова...

1.2K 0 2

Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш,
нито пък омайно биле,
ни извор животворен,
защото той не съществува,
има го само в приказките детски.
След любовта само болка
и празнота остават.
Самотата ти става верен другар.
А през нощите, 
когато не можеш да заспиш, 

си задаваш хиляди въпроси.
Какво се случи? Къде сгреших?
Но сам не можеш да си отговориш,
трябвам ти и аз,
за да ти кажа къде сгреши 
и как ме нарани.
Да ти разкажа, че душата ми боледува,
че нощем не мога да спя,
защото плаче моето сърце,
че тялото ми агонизира без твоите ръце,
че сутрин, вместо захар, в кафето си слагам 
две-три капки горчиви сълзи.
Ще ти разкажа и за нашите щастливи дни,
превърнали се в спомен.
Ще ти разкажа всичко аз.
А ти ще можеш ли да ме разбереш?
Мен - жената  с разбитото сърце.

denisima - 22.10.2013 г.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...