Nov 27, 2013, 4:11 PM

Любовта е отрова...

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш,
нито пък омайно биле,
ни извор животворен,
защото той не съществува,
има го само в приказките детски.
След любовта само болка
и празнота остават.
Самотата ти става верен другар.
А през нощите, 
когато не можеш да заспиш, 

си задаваш хиляди въпроси.
Какво се случи? Къде сгреших?
Но сам не можеш да си отговориш,
трябвам ти и аз,
за да ти кажа къде сгреши 
и как ме нарани.
Да ти разкажа, че душата ми боледува,
че нощем не мога да спя,
защото плаче моето сърце,
че тялото ми агонизира без твоите ръце,
че сутрин, вместо захар, в кафето си слагам 
две-три капки горчиви сълзи.
Ще ти разкажа и за нашите щастливи дни,
превърнали се в спомен.
Ще ти разкажа всичко аз.
А ти ще можеш ли да ме разбереш?
Мен - жената  с разбитото сърце.

denisima - 22.10.2013 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...