27.11.2013 г., 16:11

Любовта е отрова...

1.2K 0 2

Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш,
нито пък омайно биле,
ни извор животворен,
защото той не съществува,
има го само в приказките детски.
След любовта само болка
и празнота остават.
Самотата ти става верен другар.
А през нощите, 
когато не можеш да заспиш, 

си задаваш хиляди въпроси.
Какво се случи? Къде сгреших?
Но сам не можеш да си отговориш,
трябвам ти и аз,
за да ти кажа къде сгреши 
и как ме нарани.
Да ти разкажа, че душата ми боледува,
че нощем не мога да спя,
защото плаче моето сърце,
че тялото ми агонизира без твоите ръце,
че сутрин, вместо захар, в кафето си слагам 
две-три капки горчиви сълзи.
Ще ти разкажа и за нашите щастливи дни,
превърнали се в спомен.
Ще ти разкажа всичко аз.
А ти ще можеш ли да ме разбереш?
Мен - жената  с разбитото сърце.

denisima - 22.10.2013 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...