Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш,
нито пък омайно биле,
ни извор животворен,
защото той не съществува,
има го само в приказките детски.
След любовта само болка
и празнота остават.
Самотата ти става верен другар.
А през нощите, 
когато не можеш да заспиш, 
си задаваш хиляди въпроси.
Какво се случи? Къде сгреших?
Но сам не можеш да си отговориш,
трябвам ти и аз,
за да ти кажа къде сгреши 
и как ме нарани.
Да ти разкажа, че душата ми боледува,
че нощем не мога да спя,
защото плаче моето сърце,
че тялото ми агонизира без твоите ръце,
че сутрин, вместо захар, в кафето си слагам 
две-три капки горчиви сълзи.
Ще ти разкажа и за нашите щастливи дни,
превърнали се в спомен.
Ще ти разкажа всичко аз.
А ти ще можеш ли да ме разбереш?
Мен - жената  с разбитото сърце.

denisima - 22.10.2013 г.