19 янв. 2011 г., 13:36

Любовта е сляпа

1.1K 0 4

 

Хубаво е да се влюбиш,

да, така е, но в кого?

Любовта те прави сляпа,

после питаш се, защо?

 

Първо разочарованието идва,

човекът бавно се разкрива.

Но любовта, все още сляпа,

някак нищо не разбира.

 

Но когато болка те опари,

въпроси ще си зададеш.

Дали човекът заслужава

душата си да му дадеш.

 

Въпроси, въпроси те заливат,

да, хубава е любовта.

Трепет, радост и надежда,

завръщане в младостта.

 

Но и свободата губиш,

зависим си от някого, защо?

Въпросите ти продължават,

влюбил си се в кого…?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лили, в твози стих открих огледалният образ на моята душа. Прекрасно е!!! Въпроси винаги изникват много, ала не винаги искаме да научим какви са отговорите.
  • Ако си влюбена е нормално свободата да е ограничена.Хареса ми!
  • това е тя любовта...носи много радост и щастие...
    но и много страдание...
    зная, мила Лили колко е важен за теб деня 19-01...
    много здраве и щастие ти пожелавам, макар и със закъснение..
    светли дни за теб, с обич.
  • "Но и свободата губиш,
    зависим си от някого, защо?"
    Защо?
    Харесах! 6*

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....