30 апр. 2007 г., 12:16  

Любовта на авантюриста 

  Поэзия
732 0 9

 

- Любима моя!

Мила моя!

Ти, песен на сърцето ми остана.

Сърце на песните ми,

е снагата твоя -

мехлем,

за моята душа продрана.

 

Живея аз и се разтапям,

когато теб, всуе те няма -

очите ти със радост зяпам,

че ти за мен, си първа дама.

 

Желая те,

кога до мене,

развихрена кючек играеш!

 

Но нямам -

нямам мила време

със теб да бъда...

Ти, го знаеш.

 

Любов велика,

платонична

в душата ми бушува лудо

и зная -

в любовта двулична,

за тебе аз ще сторя,

чудо.

 

В душата ми -

душа се ражда

и пърха тя

във дивен полет.

 

- Ах,

тази сладка,

люта жажда -

любов ли е

или пък,

пролет?

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И не разкривай изцяло замисъла ... Поздрав!
  • Тази потайност в стихото ти
    го прави още по-силно!
    Поздравления!
  • Писателче! Звучи ми като чалга и точно затова е вмъкнато - стихотворението е ехидна ирония с ненабиваща се на очи пародийност!
  • кефи меее
  • Дакота! Не търси подсмисъл в думите ми, не си ме засегнала с нищо. Просто наистина не разбрах, какво искаш да кажеш и затова дадох пример чрез цитат, какво видях в коментара ти и кое не разбрах!
  • не си вникнал отново...не бих могла да го кажа по-добронамерено, уви!
    говорех за любовта ти към поезията и това, че не винаги си бил признат...хайде сега , прогони мнителността...пролет е и всичко е цветно!**
    дакота
  • Дакота! Може би съм тъп, но не можах да разтълкувам сложната ти игра с оксимороните: "слава", която е тайна, защото "едва ли друг го знае"??????
  • Любов ли е!
  • ха ха !
    за твоята любов "гореща"
    (към песните) се носи слава -
    не се "изпяваш" толкоз лесно,
    но това едва ли друг го знае...
    ---------
    **
Предложения
: ??:??