Любовта на авантюриста
- Любима моя!
Мила моя!
Ти, песен на сърцето ми остана.
Сърце на песните ми,
е снагата твоя -
мехлем,
за моята душа продрана.
Живея аз и се разтапям,
когато теб, всуе те няма -
очите ти със радост зяпам,
че ти за мен, си първа дама.
Желая те,
кога до мене,
развихрена кючек играеш!
Но нямам -
нямам мила време
със теб да бъда...
Ти, го знаеш.
Любов велика,
платонична
в душата ми бушува лудо
и зная -
в любовта двулична,
за тебе аз ще сторя,
чудо.
В душата ми -
душа се ражда
и пърха тя
във дивен полет.
- Ах,
тази сладка,
люта жажда -
любов ли е
или пък,
пролет?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
