valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
7 мая 2008 г., 08:06

Любовта на клоуна 

  Поэзия » Другая
651 0 10
Защо ти бе нужно, Смешнико, и ти да обичаш?
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.

Всички под купола в нея потапят очите.
С приказна хубост тя пеперудно трепти.
Ти си забавен, със смях предизвикваш сълзите.
Нея я помнят, а тебе - никой почти...

Тя не понася смешници от твойто стъпало.
Блясъка гони, а ти си рисувана кукла.
Тя е принцеса, а ти си облечен с парцали.
Твоята обич се срива още от тука.

Недей плачи, Смешнико, не тъжи.
И любовта признава равностойни.
От твоя ранг любов си потърси.
Сълзите ти да станат птици пойни.

Животът се крепи на равновесия.
За идеали плащаме цени.
И в любовта господстват интересите.
Недей тъжи, Смешнико, не плачи!...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??