Любовта на клоуна
Защо ти бе нужно, Смешнико, и ти да обичаш?
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите.
С приказна хубост тя пеперудно трепти.
Ти си забавен, със смях предизвикваш сълзите.
Нея я помнят, а тебе - никой почти...
Тя не понася смешници от твойто стъпало.
Блясъка гони, а ти си рисувана кукла.
Тя е принцеса, а ти си облечен с парцали.
Твоята обич се срива още от тука.
Недей плачи, Смешнико, не тъжи.
И любовта признава равностойни.
От твоя ранг любов си потърси.
Сълзите ти да станат птици пойни.
Животът се крепи на равновесия.
За идеали плащаме цени.
И в любовта господстват интересите.
Недей тъжи, Смешнико, не плачи!...
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите.
С приказна хубост тя пеперудно трепти.
Ти си забавен, със смях предизвикваш сълзите.
Нея я помнят, а тебе - никой почти...
Тя не понася смешници от твойто стъпало.
Блясъка гони, а ти си рисувана кукла.
Тя е принцеса, а ти си облечен с парцали.
Твоята обич се срива още от тука.
Недей плачи, Смешнико, не тъжи.
И любовта признава равностойни.
От твоя ранг любов си потърси.
Сълзите ти да станат птици пойни.
Животът се крепи на равновесия.
За идеали плащаме цени.
И в любовта господстват интересите.
Недей тъжи, Смешнико, не плачи!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
