Любовта, на лудост, която прилича...2

Любовта  на лудост, която прилича...2

Любовта, на лудост която прилича

обхваната в Страст изначална,

на плажа гола, (ей там!), се припича:

невъзмутимо-- дръзка... Скандална...

И Слънцето спряло свенливо поглежда

но бързо смутено зад облак се крие,

а гали я морският бриз със надежда,

когато над нея с тих порив извие...

По пясъка пръснати бански костюми

подобно с килими са плажа покрили...

...А скришом момчета зад близките дюни

към голата гледат, дъхът си стаили...

Видяли за първи път тайно Жената

тъй както била е от майка родена,

докоснати с нежен прашец от Съдбата

те тръпнат от допира с: Нова вселена......

С необясвима до днес Гравитация

и изящество властно: тя влече ги на тялото

със божествено доловимата Еманация,

със която Животът бележи-- Началото!...

А в него е всичко така непознато,

но и предсказуемо, както цъфтенето,

с което напролет от южният вятър

се буди Земята: за Страстта... И за семето!...

... И тъй се върти Кръговрата в живота –

променят се хората, мислите, чувствата,

а Любовта  ли свенливо потропа,

е възможно сама да остане пропусната!...

И може тогава в посока обратна

дори  и самият Живот да обърне

спиралата вечна на Кръговрата –

щом даже Страстта му внезапно посърне...

Затова Любовта ли когато ни грабва

със дързост нехайна, безумно – скандална,

изключила всички условности, трябва

да ни тласне със Лудост във скорост начална!...

И после набрали инерция вече,

и без благослов от молитви килийни

до Краят на пътя (не толкоз далече!)

в Света да ни водят инстинкти стихийни...

... А Любовта ни: единствено  лудата,

е тази, с която Животът се ражда,

когато изтръпваме мигом с възбудата

на утолена в телата ни жажда...

11.11.2017.