alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
6 мая 2011 г., 00:26

Любовта на ветераните 

  Поэзия » Любовная
745 0 4

Любовта на ветераните

 

Всяко утро пристига, присяда до тях

на скамейката малка във парка,

приласкава ги нежно и целува ги с плах,

ученически усет за мярка.

 

После, вече усетила своята власт,

влиза вътре в очите им жадни.

И им връща предишната, лудата страст

да се влюбват в звезди посред пладне.

 

И се стоплят изстинали в тях сетива.

Заиграва кръвта ръченица.

Уж човек престарял, с побеляла  глава, 

а очите му пръскат искрици.

 

А душата му сякаш крилата е пак

и кръжи над света безметежно.

Любовта на душата се казва мерак,

а меракът... това е надежда.   

 

Вечер тя си отива. И си ляга да спи

всеки сам в запустялото ложе.

Боже, вяра им дай! Греховете прости!

И със сън ги дари, ако може...

 

Та на утрото пак да дочакат любов.

Те са хора, не са живи мощи.        

Всеки миг е за тях, все едно Рождество.

Още малко любов!...

Още!...

Още!...

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??