alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
6.05.2011 г., 0:26 ч.

Любовта на ветераните 

  Поезия » Любовна
708 0 4

Любовта на ветераните

 

Всяко утро пристига, присяда до тях

на скамейката малка във парка,

приласкава ги нежно и целува ги с плах,

ученически усет за мярка.

 

После, вече усетила своята власт,

влиза вътре в очите им жадни.

И им връща предишната, лудата страст

да се влюбват в звезди посред пладне.

 

И се стоплят изстинали в тях сетива.

Заиграва кръвта ръченица.

Уж човек престарял, с побеляла  глава, 

а очите му пръскат искрици.

 

А душата му сякаш крилата е пак

и кръжи над света безметежно.

Любовта на душата се казва мерак,

а меракът... това е надежда.   

 

Вечер тя си отива. И си ляга да спи

всеки сам в запустялото ложе.

Боже, вяра им дай! Греховете прости!

И със сън ги дари, ако може...

 

Та на утрото пак да дочакат любов.

Те са хора, не са живи мощи.        

Всеки миг е за тях, все едно Рождество.

Още малко любов!...

Още!...

Още!...

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??