Любовта се беше случила... почти

Поэзия » Любовная

687 4 7

Душата ми копнееше за теб -

обичането, нежността и прочие.

Всичко сякаш ми се случваше подред,

като на филм , а после… многоточие.

И сякаш омагьосана от теб

оставих Любовта да ме пленява.

Прекрачих прага. Обърнах се. Видях,

че съм сама. И теб до мен … те няма.

Как исках да си тръгна… Не успях.

Душата си на Дявол бях дарила

и без значение, че Любовта не може да е грях

във адски мъки всеки ден по мъничко умирах.

Любовта се беше случила… почти…

И пак „почти“… си бе отишла.

Не мога да живея само със „преди“

и за това сега живея със голяма ЛИПСА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

вдъхновено от - "Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..." автор: Александра Иванова

Блу (Blue)

Много хубаво!

2019-01-18T13:53:14+02:00
iren5 (Ирен)

Лулу, Амброзия, благодаря ви за присъствието.

2017-11-30T20:41:05+02:00
Амброзия89 (Николета Кателиева)

Страхотно е!

2017-11-29T23:54:43+02:00
ЛуЛу

Прегръщам те, мила! Недей да тъжиш...

2017-11-26T16:21:20+02:00
iren5 (Ирен)

Благодаря ви! Марги, не се живее само с липса. Съществува се. Добре е, човек да умее да не се фокусира върху липсите само, защото винаги има какво още да ни отнемат. Ама авторката е добре, а лирическат ще се оправи, не я мисли. Но пък ако си я "ожалила" хм... значи съм успяла с внушението. Пълно да ви е!

2017-11-26T13:24:55+02:00