Любовта се беше случила... почти
Душата ми копнееше за теб -
обичането, нежността и прочие.
Всичко сякаш ми се случваше подред,
като на филм , а после… многоточие.
И сякаш омагьосана от теб
оставих Любовта да ме пленява.
Прекрачих прага. Обърнах се. Видях,
че съм сама. И теб до мен … те няма.
Как исках да си тръгна… Не успях.
Душата си на Дявол бях дарила
и без значение, че Любовта не може да е грях
във адски мъки всеки ден по мъничко умирах.
Любовта се беше случила… почти…
И пак „почти“… си бе отишла.
Не мога да живея само със „преди“
и за това сега живея със голяма ЛИПСА.
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво!
-
Лулу, Амброзия, благодаря ви за присъствието.
-
Страхотно е!
-
Прегръщам те, мила! Недей да тъжиш...
-
Благодаря ви! Марги, не се живее само с липса. Съществува се. Добре е, човек да умее да не се фокусира върху липсите само, защото винаги има какво още да ни отнемат.
Ама авторката е добре, а лирическат ще се оправи, не я мисли. Но пък ако си я "ожалила" хм... значи съм успяла с внушението. Пълно да ви е! -
Не знам какво да кажа. Хубав стх, голямо разочарование. Как се живее само с липса?
-
Много е хубаво, Ирен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
