Любовта се пие на глътки
Любовта се пие на глътки
/Свидна/
Не, не спя и дъхът ти улавям,
Боже Господи, аз се топя!
Твоят шепот е тих и сподавен,
и жарава е – как да заспя?!
Страст безумна залива греха ни,
а нощта от любов подивя,
ти рисуваш със устни уханни,
а кръвта ми съвсем подлудя.
Впила поглед, мрака разкъсвам,
ненаситното време се спря,
твоя поглед по мене се кръсти,
а сърцето в гръдта ми замря.
На небето луната се крие,
от желание стене нощта,
любовта си на глътки ще пием,
тъй се пие пред Райска врата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
