Любовта се пие на глътки
Любовта се пие на глътки
/Свидна/
Не, не спя и дъхът ти улавям,
Боже Господи, аз се топя!
Твоят шепот е тих и сподавен,
и жарава е – как да заспя?!
Страст безумна залива греха ни,
а нощта от любов подивя,
ти рисуваш със устни уханни,
а кръвта ми съвсем подлудя.
Впила поглед, мрака разкъсвам,
ненаситното време се спря,
твоя поглед по мене се кръсти,
а сърцето в гръдта ми замря.
На небето луната се крие,
от желание стене нощта,
любовта си на глътки ще пием,
тъй се пие пред Райска врата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
