Любовта се върна

Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна.

Без думи си отиде
след вълшебен миг.
Години аз я виках
със безмълвен вик.

При мен се върна тя
от нещастие пленена.
Отхвърлена, ранена
с надежда и смирена.

При мен се върна тя.
И колко помъдряла?
Лудостта на младостта
обуздала, преживяла.

Години тя пропусна.
Не искам да ù казвам.
Днес е тиха, мила.
Аз с любов ще я наказвам.