11.09.2010 г., 22:55

Любовта се върна

762 0 0

   Любовта се върна

Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна.

Без думи си отиде
след вълшебен миг.
Години аз я виках
със безмълвен вик.

При мен се върна тя
от нещастие пленена.
Отхвърлена, ранена
с надежда и смирена.

При мен се върна тя.
И колко помъдряла?
Лудостта на младостта
обуздала, преживяла.

Години тя пропусна.
Не искам да ù казвам.
Днес е тиха, мила.
Аз с любов ще я наказвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...