Любовта се върна
Любовта се върна
Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна.
Без думи си отиде
след вълшебен миг.
Години аз я виках
със безмълвен вик.
При мен се върна тя
от нещастие пленена.
Отхвърлена, ранена
с надежда и смирена.
При мен се върна тя.
И колко помъдряла?
Лудостта на младостта
обуздала, преживяла.
Години тя пропусна.
Не искам да ù казвам.
Днес е тиха, мила.
Аз с любов ще я наказвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени