11.09.2010 г., 22:55

Любовта се върна

766 0 0

   Любовта се върна

Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна.

Без думи си отиде
след вълшебен миг.
Години аз я виках
със безмълвен вик.

При мен се върна тя
от нещастие пленена.
Отхвърлена, ранена
с надежда и смирена.

При мен се върна тя.
И колко помъдряла?
Лудостта на младостта
обуздала, преживяла.

Години тя пропусна.
Не искам да ù казвам.
Днес е тиха, мила.
Аз с любов ще я наказвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...