Любовта си отива
Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен,
отиваше си някак без тъга.
И само под очите и солени
разхождаше се някаква мъгла...
--------------------------------
Поспря за миг като самотна болка,
усмихна се преди да продължи.
Когато се надявах да остане -
насреща и се хилеха лъжи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
