Любовта си отива
Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен,
отиваше си някак без тъга.
И само под очите и солени
разхождаше се някаква мъгла...
--------------------------------
Поспря за миг като самотна болка,
усмихна се преди да продължи.
Когато се надявах да остане -
насреща и се хилеха лъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
