6 мая 2009 г., 02:00

Люлка 

  Поэзия » Другая
2316 0 31
Ще си вържа люлка -
за небето.
И ще чакам
да ме залюлееш.
Ето, вече пърха ми сърцето.
Ще изхвръкне.
Ще се запилее.
Боже,
колко мъничко ми трябва!
Да ме види,
да ме заобича.
Да не пита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??