6 may 2009, 2:00

Люлка 

  Poesía » Otra
2328 0 31
Ще си вържа люлка -
за небето.
И ще чакам
да ме залюлееш.
Ето, вече пърха ми сърцето.
Ще изхвръкне.
Ще се запилее.
Боже,
колко мъничко ми трябва!
Да ме види,
да ме заобича.
Да не пита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??