May 6, 2009, 2:00 AM

Люлка 

  Poetry » Other
2294 0 31

Ще си вържа люлка -

за небето.

И ще чакам

да ме залюлееш.

Ето, вече пърха ми сърцето.

Ще изхвръкне.

Ще се запилее.

 

Боже,

колко мъничко ми трябва!

Да ме види,

да ме заобича.

Да не пита,

лудо да ме грабне.

Да ми каже:

"Моето момиче!"

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??