6.05.2009 г., 2:00 ч.

Люлка 

  Поезия » Друга
2209 0 31

Ще си вържа люлка -

за небето.

И ще чакам

да ме залюлееш.

Ето, вече пърха ми сърцето.

Ще изхвръкне.

Ще се запилее.

 

Боже,

колко мъничко ми трябва!

Да ме види,

да ме заобича.

Да не пита,

лудо да ме грабне.

Да ми каже:

"Моето момиче!"

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??