Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
17 июн. 2017 г., 12:46

Люлка 

  Поэзия
422 4 9


Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.

 

Изначално щастлив и блажено неук
е готов всичко свое да дава,
но внезапно почти, даже сякаш напук
пощурява съвсем вироглаво.

 

И тогава греши, но нали е дете,
на децата и Господ прощава.
И люлее света ни, додето растем.
Но защо ли порастваме бавно?

 

Нещо много трагично навява тъга,
нещо чисто все още живее.
Нито зла, ни добра е онази ръка,
дето люлката още люлее.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??