Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук
е готов всичко свое да дава,
но внезапно почти, даже сякаш напук
пощурява съвсем вироглаво.
И тогава греши, но нали е дете,
на децата и Господ прощава.
И люлее света ни, додето растем.
Но защо ли порастваме бавно? ...