Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
17.06.2017 г., 12:46 ч.

Люлка 

  Поезия
421 4 9


Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.

 

Изначално щастлив и блажено неук
е готов всичко свое да дава,
но внезапно почти, даже сякаш напук
пощурява съвсем вироглаво.

 

И тогава греши, но нали е дете,
на децата и Господ прощава.
И люлее света ни, додето растем.
Но защо ли порастваме бавно?

 

Нещо много трагично навява тъга,
нещо чисто все още живее.
Нито зла, ни добра е онази ръка,
дето люлката още люлее.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??