16 мая 2017 г., 15:16

Лъвско сърце...

766 1 4

Лъвско сърце...

 

( на моя брат по душа)

 

Твоята светлина

е вътре в мен...

като шептящ вик,

като цветен звук

водопад от обертонове..

 

Ураган от сили,

когато душата плаче...

Направен от покоя

на слънцето...

Силата на усмивката

и обичта...

 

От много далеч 

си дошъл и много

надалеч ще стигнеш...

но винаги наблизо,

винаги на високо...

смело сърце...

 

От небесата

земята осветяваш...
Отвъд всяка мисъл,

отвъд всяко нещо.
Пресичайки

огромни вселени...


Зад завесата на

неизвестното,

невидимото
където времето

е само една илюзия.

А мига е истина,

сбъдната мечта.

 

И ръката ми

не е сама,

защитена е...

защото в твоята

светлината

рисува с

лъвско сърце...

 

Душа готова 

да се изправи,

живота да изживее...

и да избере

винаги смело,

искрено

да върви...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Посвещавам тази творба на братовчед ми, с когото съм прекарала детството си и двамата израснахме заедно и продължаваме да го правим. За мен той е моето по - малко братче. Но със много по - голямо сърце. Той е моята гордост и е от тези хора, които щом ги погледнеш, осветяват пътя ти и винаги можеш да им се довериш, да разчиташ на тях. От тези хора който винаги ще те подкрепят и ще ти казват общата и твоята собствена истина без да те критикуват или да те съдят. Които те подкрепят и ти дават сили, докато ти не намериш своята сила отвътре да продължиш...

Тази година е много специална година за него. Завършва гимназия. И искам да му пожелая всичко най - красиво! На добър час!

И макар че вече знае да споделя това, че го подкрепям винаги! Че сърцето ми с радост присъства в пътя, в живота му.

Бори се винаги, братле! С лъвско сърце! Без война, без кръв! Със смелост и искреност, с усмивка на лицето и сърцето! Както ти ме научи...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...