16 may 2017, 15:16

Лъвско сърце...

767 1 4

Лъвско сърце...

 

( на моя брат по душа)

 

Твоята светлина

е вътре в мен...

като шептящ вик,

като цветен звук

водопад от обертонове..

 

Ураган от сили,

когато душата плаче...

Направен от покоя

на слънцето...

Силата на усмивката

и обичта...

 

От много далеч 

си дошъл и много

надалеч ще стигнеш...

но винаги наблизо,

винаги на високо...

смело сърце...

 

От небесата

земята осветяваш...
Отвъд всяка мисъл,

отвъд всяко нещо.
Пресичайки

огромни вселени...


Зад завесата на

неизвестното,

невидимото
където времето

е само една илюзия.

А мига е истина,

сбъдната мечта.

 

И ръката ми

не е сама,

защитена е...

защото в твоята

светлината

рисува с

лъвско сърце...

 

Душа готова 

да се изправи,

живота да изживее...

и да избере

винаги смело,

искрено

да върви...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Посвещавам тази творба на братовчед ми, с когото съм прекарала детството си и двамата израснахме заедно и продължаваме да го правим. За мен той е моето по - малко братче. Но със много по - голямо сърце. Той е моята гордост и е от тези хора, които щом ги погледнеш, осветяват пътя ти и винаги можеш да им се довериш, да разчиташ на тях. От тези хора който винаги ще те подкрепят и ще ти казват общата и твоята собствена истина без да те критикуват или да те съдят. Които те подкрепят и ти дават сили, докато ти не намериш своята сила отвътре да продължиш...

Тази година е много специална година за него. Завършва гимназия. И искам да му пожелая всичко най - красиво! На добър час!

И макар че вече знае да споделя това, че го подкрепям винаги! Че сърцето ми с радост присъства в пътя, в живота му.

Бори се винаги, братле! С лъвско сърце! Без война, без кръв! Със смелост и искреност, с усмивка на лицето и сърцето! Както ти ме научи...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...