16.05.2017 г., 15:16

Лъвско сърце...

754 1 4

Лъвско сърце...

 

( на моя брат по душа)

 

Твоята светлина

е вътре в мен...

като шептящ вик,

като цветен звук

водопад от обертонове..

 

Ураган от сили,

когато душата плаче...

Направен от покоя

на слънцето...

Силата на усмивката

и обичта...

 

От много далеч 

си дошъл и много

надалеч ще стигнеш...

но винаги наблизо,

винаги на високо...

смело сърце...

 

От небесата

земята осветяваш...
Отвъд всяка мисъл,

отвъд всяко нещо.
Пресичайки

огромни вселени...


Зад завесата на

неизвестното,

невидимото
където времето

е само една илюзия.

А мига е истина,

сбъдната мечта.

 

И ръката ми

не е сама,

защитена е...

защото в твоята

светлината

рисува с

лъвско сърце...

 

Душа готова 

да се изправи,

живота да изживее...

и да избере

винаги смело,

искрено

да върви...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Посвещавам тази творба на братовчед ми, с когото съм прекарала детството си и двамата израснахме заедно и продължаваме да го правим. За мен той е моето по - малко братче. Но със много по - голямо сърце. Той е моята гордост и е от тези хора, които щом ги погледнеш, осветяват пътя ти и винаги можеш да им се довериш, да разчиташ на тях. От тези хора който винаги ще те подкрепят и ще ти казват общата и твоята собствена истина без да те критикуват или да те съдят. Които те подкрепят и ти дават сили, докато ти не намериш своята сила отвътре да продължиш...

Тази година е много специална година за него. Завършва гимназия. И искам да му пожелая всичко най - красиво! На добър час!

И макар че вече знае да споделя това, че го подкрепям винаги! Че сърцето ми с радост присъства в пътя, в живота му.

Бори се винаги, братле! С лъвско сърце! Без война, без кръв! Със смелост и искреност, с усмивка на лицето и сърцето! Както ти ме научи...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...