11 нояб. 2008 г., 14:49

М и г

1.2K 0 13

 

 

 

 

разчленен е мигът

 

и живее

 

във акорди

 

от спукана вяра

 

от лъжи

 

от резонни мълчания

 

и от страх

 

да не би да се случим

 

разчленено е всяко начало

 

всички пориви нови

 

са късни

 

всеки дъх

 

отънял от изисканост

 

вледенява на времето спрялото

 

разчленен е мигът

 

и понякога

 

си залоства вратата

 

последната

 

за да няма накъсани думи

 

и да няма нелепост нечакана

 

уморен е мигът

 

не сверява

 

колко може да носи и тегли

 

не изгрява в гримирани делници

 

и в мечти

 

недокоснат

 

си ляга

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...