М и г
разчленен е мигът
и живее
във акорди
от спукана вяра
от лъжи
от резонни мълчания
и от страх
да не би да се случим
разчленено е всяко начало
всички пориви нови
са късни
всеки дъх
отънял от изисканост
вледенява на времето спрялото
разчленен е мигът
и понякога
си залоства вратата
последната
за да няма накъсани думи
и да няма нелепост нечакана
уморен е мигът
не сверява
колко може да носи и тегли
не изгрява в гримирани делници
и в мечти
недокоснат
си ляга
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
