11 nov 2008, 14:49

М и г

1.2K 0 13

 

 

 

 

разчленен е мигът

 

и живее

 

във акорди

 

от спукана вяра

 

от лъжи

 

от резонни мълчания

 

и от страх

 

да не би да се случим

 

разчленено е всяко начало

 

всички пориви нови

 

са късни

 

всеки дъх

 

отънял от изисканост

 

вледенява на времето спрялото

 

разчленен е мигът

 

и понякога

 

си залоства вратата

 

последната

 

за да няма накъсани думи

 

и да няма нелепост нечакана

 

уморен е мигът

 

не сверява

 

колко може да носи и тегли

 

не изгрява в гримирани делници

 

и в мечти

 

недокоснат

 

си ляга

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...