Мълчание
Мълча!
Понякога просто мълча!
Присядам на морска скала или друм,
под яркото слънце... или под дъжда,
...или се сливам със градския брум.
Мълча!
Под купола нощен от ярки звезди,
под млечния път, водещ в безкрая,
под небето мастилено с тънки бразди
от светлинен импулс, който тихо догаря.
Мълча!
Пред морето с безкрайната шир,
пред яростта му в гигантската мощ,
пред нежността му синя на ярък сампфир,
пред зелената ивица на морския хвощ.
Мълча!
Във изгрева тих с вълшебни отблясъци,
във новия ден роден от дихание,
във пъстрия свят дишащ на тласъци
забързан безумно и търсещ внимание.
Мълча... понякога!
Сред шумните вечери на бягащи улици,
сред щурия бяг на бензинови скорости.
Сред дивия шум на световните лудници,
...сляп и невиждащ човешките горести.
26.10.2025г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
