27 июн. 2014 г., 21:05

Мадона

593 0 3


Съвременна мадона си... Без грим.
Работиш много. Лягаш си самичка.
Вървя към тебе – мъж и пилигрим...
по пътя на спасение кармично....

Не ми разказваш всичко. Знам това.
Ти си една красива мъченица.
Обиждана и бита си в тъма...
но в твоята любов живее птица.

Отпивам виното... молитвеник,
на цялата ми грешна мъжка същност.
Ако не вярвам в теб – съм еретик...
във тялото ти имам храм и къща.

Мадона си. И с поглед сякаш... свят,
а може би си в страстите кокетка.
Седни ей там... Хвърли го този свян.
Ще те рисувам с вдъхновена четка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Лора и Мисана!
    Красива и вдъхновена вечер имайте!
  • "Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица.

    Отпивам виното... молитвеник,
    на цялата ми грешна мъжка същност.
    Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."

    В горните редове стихотворението изживява своя супремум. Впечатлява и финалният куплет.
    Силни и изречени по мъжки констатации за онова, което търси и иска да намери у жената един мъж.

    Поздравление!
  • Страхотно!!!БРАВО!!Много много силно и дълбоко!!Страшно ми хареса!!Просто рзкошни метафори!!
    "Не ми разказваш всичко. Знам това.
    Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица."- Браво!!

    "Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."- това ми е другото любимо, но всичко е прекрасно, особено финалът е супер!!Поздрави!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...