Jun 27, 2014, 9:05 PM

Мадона

  Poetry » Love
587 0 3


Съвременна мадона си... Без грим.
Работиш много. Лягаш си самичка.
Вървя към тебе – мъж и пилигрим...
по пътя на спасение кармично....

Не ми разказваш всичко. Знам това.
Ти си една красива мъченица.
Обиждана и бита си в тъма...
но в твоята любов живее птица.

Отпивам виното... молитвеник,
на цялата ми грешна мъжка същност.
Ако не вярвам в теб – съм еретик...
във тялото ти имам храм и къща.

Мадона си. И с поглед сякаш... свят,
а може би си в страстите кокетка.
Седни ей там... Хвърли го този свян.
Ще те рисувам с вдъхновена четка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Лора и Мисана!
    Красива и вдъхновена вечер имайте!
  • "Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица.

    Отпивам виното... молитвеник,
    на цялата ми грешна мъжка същност.
    Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."

    В горните редове стихотворението изживява своя супремум. Впечатлява и финалният куплет.
    Силни и изречени по мъжки констатации за онова, което търси и иска да намери у жената един мъж.

    Поздравление!
  • Страхотно!!!БРАВО!!Много много силно и дълбоко!!Страшно ми хареса!!Просто рзкошни метафори!!
    "Не ми разказваш всичко. Знам това.
    Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица."- Браво!!

    "Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."- това ми е другото любимо, но всичко е прекрасно, особено финалът е супер!!Поздрави!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...