27.06.2014 г., 21:05

Мадона

590 0 3


Съвременна мадона си... Без грим.
Работиш много. Лягаш си самичка.
Вървя към тебе – мъж и пилигрим...
по пътя на спасение кармично....

Не ми разказваш всичко. Знам това.
Ти си една красива мъченица.
Обиждана и бита си в тъма...
но в твоята любов живее птица.

Отпивам виното... молитвеник,
на цялата ми грешна мъжка същност.
Ако не вярвам в теб – съм еретик...
във тялото ти имам храм и къща.

Мадона си. И с поглед сякаш... свят,
а може би си в страстите кокетка.
Седни ей там... Хвърли го този свян.
Ще те рисувам с вдъхновена четка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Лора и Мисана!
    Красива и вдъхновена вечер имайте!
  • "Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица.

    Отпивам виното... молитвеник,
    на цялата ми грешна мъжка същност.
    Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."

    В горните редове стихотворението изживява своя супремум. Впечатлява и финалният куплет.
    Силни и изречени по мъжки констатации за онова, което търси и иска да намери у жената един мъж.

    Поздравление!
  • Страхотно!!!БРАВО!!Много много силно и дълбоко!!Страшно ми хареса!!Просто рзкошни метафори!!
    "Не ми разказваш всичко. Знам това.
    Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица."- Браво!!

    "Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."- това ми е другото любимо, но всичко е прекрасно, особено финалът е супер!!Поздрави!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...