27.06.2014 г., 21:05

Мадона

589 0 3


Съвременна мадона си... Без грим.
Работиш много. Лягаш си самичка.
Вървя към тебе – мъж и пилигрим...
по пътя на спасение кармично....

Не ми разказваш всичко. Знам това.
Ти си една красива мъченица.
Обиждана и бита си в тъма...
но в твоята любов живее птица.

Отпивам виното... молитвеник,
на цялата ми грешна мъжка същност.
Ако не вярвам в теб – съм еретик...
във тялото ти имам храм и къща.

Мадона си. И с поглед сякаш... свят,
а може би си в страстите кокетка.
Седни ей там... Хвърли го този свян.
Ще те рисувам с вдъхновена четка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Лора и Мисана!
    Красива и вдъхновена вечер имайте!
  • "Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица.

    Отпивам виното... молитвеник,
    на цялата ми грешна мъжка същност.
    Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."

    В горните редове стихотворението изживява своя супремум. Впечатлява и финалният куплет.
    Силни и изречени по мъжки констатации за онова, което търси и иска да намери у жената един мъж.

    Поздравление!
  • Страхотно!!!БРАВО!!Много много силно и дълбоко!!Страшно ми хареса!!Просто рзкошни метафори!!
    "Не ми разказваш всичко. Знам това.
    Ти си една красива мъченица.
    Обиждана и бита си в тъма...
    но в твоята любов живее птица."- Браво!!

    "Ако не вярвам в теб – съм еретик...
    във тялото ти имам храм и къща."- това ми е другото любимо, но всичко е прекрасно, особено финалът е супер!!Поздрави!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...