11 авг. 2023 г., 21:03

Мадона в парка

947 4 2

МАДОНА В ПАРКА

 

... и – ако има някой връх,

до днес непокорен от тебе,

това е простичкият дъх

в гръд на Жена! – с кърмилче бебе,

 

в дълбокото ѝ деколте

пет меки нокътчета впило! –

то някой ден ще порасте –

детенце любаво и мило,

 

а тя – прекрасна! – тя седи

на дървената пейка в парка –

и майчините ѝ гърди

изчезват в светлината ярка,

 

ненарисувана е тя! –

и неописана – на книга,

да поседя – ми се пощя? –

край нея – миг! – това ми стига.

 

Като в прозрачна пелена

изчезва паркът покрай тебе.

Светът е спомен за Жена! –

Жена, която кърми бебе.

 

4 септемврий 2014 г.

гр. Варна, 20, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли... чета те... и си мисля, къде са твоите граници на мисълта... ами, май нямаш такива?! Безграничен космос от поезия!
    "Мадона в парка...
    Жена, която кърми бебе"...
    Нямам думи!
  • Свято!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...