Aug 11, 2023, 9:03 PM

Мадона в парка

  Poetry
944 4 2

МАДОНА В ПАРКА

 

... и – ако има някой връх,

до днес непокорен от тебе,

това е простичкият дъх

в гръд на Жена! – с кърмилче бебе,

 

в дълбокото ѝ деколте

пет меки нокътчета впило! –

то някой ден ще порасте –

детенце любаво и мило,

 

а тя – прекрасна! – тя седи

на дървената пейка в парка –

и майчините ѝ гърди

изчезват в светлината ярка,

 

ненарисувана е тя! –

и неописана – на книга,

да поседя – ми се пощя? –

край нея – миг! – това ми стига.

 

Като в прозрачна пелена

изчезва паркът покрай тебе.

Светът е спомен за Жена! –

Жена, която кърми бебе.

 

4 септемврий 2014 г.

гр. Варна, 20, 10 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли... чета те... и си мисля, къде са твоите граници на мисълта... ами, май нямаш такива?! Безграничен космос от поезия!
    "Мадона в парка...
    Жена, която кърми бебе"...
    Нямам думи!
  • Свято!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...