Магаре и пес
Едно магаре с вдигната глава
с копитата утъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя за него е храна богата.
Видя това един проскубан пес
и възмутен пролая, да се скара:
"Погазваш своя собствен интерес.
Доказваш, че си истинско магаре."
А то невъзмутимо зарева:
"Храна за мене твърде много има.
Какво тук значи някаква трева?"
И овъргаля се съвсем невъзмутимо.
Песът замълча, не проговори.
Опашката си сви след този рев.
С магаре няма смисъл да се спори,
робува то на собственния кеф.
Поуката ще кажа най-накрая.
От тази кратка случка тя личи:
С Магарета е пълна днес България.
Те нямат за храната си очи!
с копитата утъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя за него е храна богата.
Видя това един проскубан пес
и възмутен пролая, да се скара:
"Погазваш своя собствен интерес.
Доказваш, че си истинско магаре."
А то невъзмутимо зарева:
"Храна за мене твърде много има.
Какво тук значи някаква трева?"
И овъргаля се съвсем невъзмутимо.
Песът замълча, не проговори.
Опашката си сви след този рев.
С магаре няма смисъл да се спори,
робува то на собственния кеф.
Поуката ще кажа най-накрая.
От тази кратка случка тя личи:
С Магарета е пълна днес България.
Те нямат за храната си очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
