valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
20 мар. 2008 г., 08:44

Магаре и пес 

  Поэзия » Другая
765 0 10
Едно магаре с вдигната глава
с копитата утъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя за него е храна богата.
Видя това един проскубан пес
и възмутен пролая, да се скара:
"Погазваш своя собствен интерес.
Доказваш, че си истинско магаре."
А то невъзмутимо зарева:
"Храна за мене твърде много има.
Какво тук значи някаква трева?"
И овъргаля се съвсем невъзмутимо.
Песът замълча, не проговори.
Опашката си сви след този рев.
С магаре няма смисъл да се спори,
робува то на собственния кеф.
Поуката ще кажа най-накрая.
От тази кратка случка тя личи:
С Магарета е пълна днес България.
Те нямат за храната си очи!



© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??