valiordanov (Валентин Йорданов)
1804 1467
Mar 20, 2008, 8:44 AM

Магаре и пес 

  Poetry » Other
738 0 10
Едно магаре с вдигната глава
с копитата утъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя за него е храна богата.
Видя това един проскубан пес
и възмутен пролая, да се скара:
"Погазваш своя собствен интерес.
Доказваш, че си истинско магаре."
А то невъзмутимо зарева:
"Храна за мене твърде много има.
Какво тук значи някаква трева?"
И овъргаля се съвсем невъзмутимо.
Песът замълча, не проговори.
Опашката си сви след този рев.
С магаре няма смисъл да се спори,
робува то на собственния кеф.
Поуката ще кажа най-накрая.
От тази кратка случка тя личи:
С Магарета е пълна днес България.
Те нямат за храната си очи!



© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??