Беше спешен случай, затова
ти кръвопрелях от обичта си.
Пи тъй, както гълта дъжд земя,
бръчките от суша да накваси.
Лятото по спешност полудя,
свирейки, припадаха щурците...
Нечия невидима ръка
шиеше гирлянди от звездите.
Бях глухарче, Вятър ти ми бе,
решеше косите ми с целувки.
Сянката - една, телата - две,
скъсахме 100 чифта със обувки... ...