henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
28 июн. 2008 г., 06:41

Магазин 

  Поэзия » Гражданская
721 0 7
 

 

Влязох в този син магазин.

Момичето ме изгледа.

Търсех дреха, за да загърна себе си.

Търсех плат, за да ме скрие.

Онова момиче, чиито руси коси се стичаха...

Което изглеждаше шик в клетката.

Но очите й  бяха „судоку",

промърда схванатите си нерви:

- Само разглеждаш ли? О`кей.

Искаше да каже, че ме мрази.

Вероятността да изглеждаш добре

минаваше през дупката,

в която бе тя.

Не е лесно да се харесаш на онзи,

който, мразейки съществуващото грозно,

вижда в теб повече от това грозно в тялото ти.

(И аз се замислих...)

ТърсИ онова, чийто поглед ще се усмихва.

ТърсИ улицата, в която съществуваш

като търсене на прашното неслучено...

Като новото, за което си тийнейджър.

- От тази имаме само L.

Дрехите са меки и скъпи.

Една блуза заслужаваше според тях 40 хляба,

а едва ли бяха платили на шивачката 40 дози ориз.

Не килограм... Дози.

 

... 

Онзи паяк се раждаше в прашен улук.

Тръгна и спря... Сякаш прощаваше повечето.

Тръбата пустееше в града.

Паякът продължи надолу.

- Кофти ми стои, нали?

- Имаме само L...

Момичето прозя погледа си.

Аз влязох в най-малката клетка.

На „Славейков" и „Витоша" съм, помислих си.

- На „Славейков" и „Витошка", да! - не ме погледна.

...

Потта се засили,

като шум от неща.

Като бременно бебе,

уплашено...

Като вяра в безверие,

като дух удушен...

Като онзи пустинен кадър.

Иранска пустиня

и Адил като труп,

няма отговор,

а ми трябва!

Като вик онемял,

Като миг „О, недей!"

Като израза

„трупна маса"!

 

... 

А центърът, казват, се ражда...

Магазините се множат.

Синьото им е „Адидас"...

Сивото -

като за мен.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??