Магазин
Влязох в този син магазин.
Момичето ме изгледа.
Търсех дреха, за да загърна себе си.
Търсех плат, за да ме скрие.
Онова момиче, чиито руси коси се стичаха...
Което изглеждаше шик в клетката.
Но очите й бяха „судоку",
промърда схванатите си нерви:
- Само разглеждаш ли? О`кей.
Искаше да каже, че ме мрази.
Вероятността да изглеждаш добре
минаваше през дупката,
в която бе тя.
Не е лесно да се харесаш на онзи,
който, мразейки съществуващото грозно,
вижда в теб повече от това грозно в тялото ти.
(И аз се замислих...)
ТърсИ онова, чийто поглед ще се усмихва.
ТърсИ улицата, в която съществуваш
като търсене на прашното неслучено...
Като новото, за което си тийнейджър.
- От тази имаме само L.
Дрехите са меки и скъпи.
Една блуза заслужаваше според тях 40 хляба,
а едва ли бяха платили на шивачката 40 дози ориз.
Не килограм... Дози.
...
Онзи паяк се раждаше в прашен улук.
Тръгна и спря... Сякаш прощаваше повечето.
Тръбата пустееше в града.
Паякът продължи надолу.
- Кофти ми стои, нали?
- Имаме само L...
Момичето прозя погледа си.
Аз влязох в най-малката клетка.
На „Славейков" и „Витоша" съм, помислих си.
- На „Славейков" и „Витошка", да! - не ме погледна.
...
Потта се засили,
като шум от неща.
Като бременно бебе,
уплашено...
Като вяра в безверие,
като дух удушен...
Като онзи пустинен кадър.
Иранска пустиня
и Адил като труп,
няма отговор,
а ми трябва!
Като вик онемял,
Като миг „О, недей!"
Като израза
„трупна маса"!
...
А центърът, казват, се ражда...
Магазините се множат.
Синьото им е „Адидас"...
Сивото -
като за мен.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
