1 янв. 2018 г., 01:43

Магазин за Надежда

676 0 5

Магазин за Надежда
Елеонора Крушева

Къде е това магазинче,
което продава Надежда?
Малко... малко остана,
с шепи от нея да взема!
Къде са мечтите ми - смелите?
Кораби с бели платна,
доплували до сърцето на бурята,
преминали... и след това...
Повярвали в ново начало,
което лекува ранена душа
и старото преживяно
заспива без звук и следа
Вярата - пшенично зрънце
посях, но попадна на пясък
и целия пясъчен замък се срути
и изчезна измамния блясък.
Сега търся това магазинче с Надежда,
с шепи от нея ще взема,
дайте ми моля - път да намеря!
С Надежда и Обич ще продължа...
Да живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво на теб, Ели. Остава да береш! Ще си щастлива! Искренно ти го желая!
  • Хубав стих, Норче! Честита Нова година! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена! Живей смело с вяра, надежда и любов!
  • Благодаря Маргарита,ЧНГ...семената посях...Вяра,Надежда,Любов!Щастлива 2018!
  • Добре!
  • ЧНГ, Ели! Нека ти се напълнят шепите с надежда. Но тогава? Една притча: Бог слязъл на земята, за да поговори с хората. Всеки от нещо се жалел, искал нещо...Дошъл един несретник и занареждал: Искам, Боже, работа, къща, жена... Искам добра заплата, жената да е добра. Искам по света да пътувам, да бъда щастлив... Бог го изслушал до края. Бръкнал в джоба си и му подал шепа семена. Какво е това, попитал несретникът. Това е отговорът на молбите ти. Трябва да посадиш семената и да се грижиш за тях. Техният плод са твоите мечти. Няма да довършвам притчата. Реакцията на човека е грозна. Но, твоята ще е различна. Така мисля. Посей си семената. Бог е дал на всеки от тях.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...