1.01.2018 г., 1:43

Магазин за Надежда

678 0 5

Магазин за Надежда
Елеонора Крушева

Къде е това магазинче,
което продава Надежда?
Малко... малко остана,
с шепи от нея да взема!
Къде са мечтите ми - смелите?
Кораби с бели платна,
доплували до сърцето на бурята,
преминали... и след това...
Повярвали в ново начало,
което лекува ранена душа
и старото преживяно
заспива без звук и следа
Вярата - пшенично зрънце
посях, но попадна на пясък
и целия пясъчен замък се срути
и изчезна измамния блясък.
Сега търся това магазинче с Надежда,
с шепи от нея ще взема,
дайте ми моля - път да намеря!
С Надежда и Обич ще продължа...
Да живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво на теб, Ели. Остава да береш! Ще си щастлива! Искренно ти го желая!
  • Хубав стих, Норче! Честита Нова година! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена! Живей смело с вяра, надежда и любов!
  • Благодаря Маргарита,ЧНГ...семената посях...Вяра,Надежда,Любов!Щастлива 2018!
  • Добре!
  • ЧНГ, Ели! Нека ти се напълнят шепите с надежда. Но тогава? Една притча: Бог слязъл на земята, за да поговори с хората. Всеки от нещо се жалел, искал нещо...Дошъл един несретник и занареждал: Искам, Боже, работа, къща, жена... Искам добра заплата, жената да е добра. Искам по света да пътувам, да бъда щастлив... Бог го изслушал до края. Бръкнал в джоба си и му подал шепа семена. Какво е това, попитал несретникът. Това е отговорът на молбите ти. Трябва да посадиш семената и да се грижиш за тях. Техният плод са твоите мечти. Няма да довършвам притчата. Реакцията на човека е грозна. Но, твоята ще е различна. Така мисля. Посей си семената. Бог е дал на всеки от тях.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...