1.01.2018 г., 1:43

Магазин за Надежда

672 0 5

Магазин за Надежда
Елеонора Крушева

Къде е това магазинче,
което продава Надежда?
Малко... малко остана,
с шепи от нея да взема!
Къде са мечтите ми - смелите?
Кораби с бели платна,
доплували до сърцето на бурята,
преминали... и след това...
Повярвали в ново начало,
което лекува ранена душа
и старото преживяно
заспива без звук и следа
Вярата - пшенично зрънце
посях, но попадна на пясък
и целия пясъчен замък се срути
и изчезна измамния блясък.
Сега търся това магазинче с Надежда,
с шепи от нея ще взема,
дайте ми моля - път да намеря!
С Надежда и Обич ще продължа...
Да живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво на теб, Ели. Остава да береш! Ще си щастлива! Искренно ти го желая!
  • Хубав стих, Норче! Честита Нова година! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена! Живей смело с вяра, надежда и любов!
  • Благодаря Маргарита,ЧНГ...семената посях...Вяра,Надежда,Любов!Щастлива 2018!
  • Добре!
  • ЧНГ, Ели! Нека ти се напълнят шепите с надежда. Но тогава? Една притча: Бог слязъл на земята, за да поговори с хората. Всеки от нещо се жалел, искал нещо...Дошъл един несретник и занареждал: Искам, Боже, работа, къща, жена... Искам добра заплата, жената да е добра. Искам по света да пътувам, да бъда щастлив... Бог го изслушал до края. Бръкнал в джоба си и му подал шепа семена. Какво е това, попитал несретникът. Това е отговорът на молбите ти. Трябва да посадиш семената и да се грижиш за тях. Техният плод са твоите мечти. Няма да довършвам притчата. Реакцията на човека е грозна. Но, твоята ще е различна. Така мисля. Посей си семената. Бог е дал на всеки от тях.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...