yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
8 февр. 2014 г., 21:43

Магистрала в небето 

  Поэзия » Философская
595 1 10

Така умира птицата понякога –

след удара в стъкло на лъскав джип.

И докато все още диша, ятото

смълчано над телцето ù кръжи –

 

с надеждата, че може пак да литне,

пилее връз главата ѝ зрънца.

И дълго я подканя – да се вдигне

над къщи, над дворòве и деца.

 

А вятърът се спуска мълчаливо,

разрошва я, флиртува, неразбрал,

че свободата може да убива! –

най-вече поривът за свобода.

 

Подир минути тихото превзема

безкрая в гаснещите ѝ очи –

за миг, преди в небесната поема

финалният акорд да прозвучи.

 

Със запечатано в зеница лято

тя повече не вдигна своя глас.

А после Бог си тръгна от крилата ѝ.

И със душата на един от нас.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??