13 мар. 2009 г., 15:42

Магия 

  Поэзия
1056 0 10

 

Преплетените вени на града

тъмнеят сънено-асфалтни.

От стрехите

наднича тишина.

Луната спуска

плитки златни.

Земята даже

спря да се върти.

Застина в миг,

пред чудната магия.

Сърцето ми до твоето тупти

и с жадни устни страстно ме изпиваш.

© Красимира Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??