13.03.2009 г., 15:42 ч.

Магия 

  Поезия
1205 0 10

 

Преплетените вени на града

тъмнеят сънено-асфалтни.

От стрехите

наднича тишина.

Луната спуска

плитки златни.

Земята даже

спря да се върти.

Застина в миг,

пред чудната магия.

Сърцето ми до твоето тупти

и с жадни устни страстно ме изпиваш.

© Красимира Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??