Mar 13, 2009, 3:42 PM

Магия 

  Poetry
1240 0 10

 

Преплетените вени на града

тъмнеят сънено-асфалтни.

От стрехите

наднича тишина.

Луната спуска

плитки златни.

Земята даже

спря да се върти.

Застина в миг,

пред чудната магия.

Сърцето ми до твоето тупти

и с жадни устни страстно ме изпиваш.

© Красимира Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??